През гнездовия период горският бекас предпочита влажните, запустели гори, обрасли с подраст и храстова растителност, папрати, с паднали дървета, изпъстрени с открити пространства и полянки. Избягва горещите и сухи местообитания. Храни се край извори и потоци във влажни и блатисти места. В извънгнездовия период обича да странства в разнообразни местообитания – гори, храсталаци, овощни градини, край реки, мочури, блата и езера. Предпочита биотопи с рохкава почва. У нас се среща от морското равнище до високопланинските пасища. По време на прелетите числеността им е по-голяма. Прелита нощем, а през деня почива. За една нощ може да прелети 400 – 500 km.
Начинът на живот на горския бекас е в процес на изучаване. Убежище му е ниската растителност. В горещите дни търси влажността и прохладата на силно засенчените места за почивка. В хладно време, често се спотайва на затоплените от слънцето склонове, особено такива обрасли с рядка растителност. При дъжд се крие в храсти, ниски дървета и тръни по ръбовете на планинските била. Блатата са често срещани местообитания, както и блатистите полета, където земята е богата на червеи. Понякога се среща на обработваема земя, ниви, в непосредствена близост до елша или подобно покритие. В овощни градини, където падналите плодове обогатяват почвата през есента. Обрасли пасища, където има изпражнения от крави. Храни се със земни червеи, които изважда с дългата си човка от меката почва, насекоми и други дребни безгръбначни. Употребява и растителна храна, най-вече през пролетно-летния период и то ягодовите плодове. Активен е при здрач. Има много неприятели, които унищожават яйцата, малките и понякога възрастните птици. Особено опасен за възрастните е ястребът.

В България зимата прекарва в устията на реките в Странджа, Санданско-Петричко и други южни области в страната. Към края на м. април повечето бекаси в България вече са напуснали страната.